ProZ.com translation contests »
2014 annual ProZ.com translation contest: "Celebrations" » Romanian to Bulgarian » Entry by hristianatomova


Source text in Romanian

Translation by hristianatomova (#19694)

Era o casă veche, cu etaj şi mansardă, gata să cadă pe ea. Zidurile erau ştirbe, cărămizile se arătau obscene, tencuiala se topea văzând cu ochii. Nu-ş-cum dracu’ rezista şandramaua asta, m-inchipuiam că dacă trece vreun tramvai tropăind o dărâmă la primu’ ţignal. Dar tramvaiul nu mai trecea de 15 ani pe acolo. Căţaua Leşinată locuia la parterul clădirii – acum, după atâta timp am o oarecare indulgenţă faţă de ea, nu a căzut, nu a rănit pe nimeni, acolo doar alcoolul ucide – de fapt trăia într-un parter adâncit cu un metru sub pământ – eh, soarta ironică, îi obişnuia din vreme pe beţivi cu glodul – Căţaua asta era o bodegă dată naibii…

Era în preajma Crăciunului, afară era aşa şi aşa, încă se mai putea bea o ladă de bere fără să faci ţurţuri la naretă. Am pătruns în templul pierzaniei şi soarta mea a fost bătută în cuie. Înăuntru se ascultau chansonete franţuzeşti, aproape în surdină, oricum părea că toată lumea e de acord cu Edith care nu regretă nimic.

Erau circa 10 persoane înăuntru, douăzeci de ochi tulburi – aşa am crezut prima dată, mai târziu am aflat că mă înşelam cu aproape 3 – şi fiecare îşi vedea de treaba lui cu o migală sfântă. Nu vorbea nimeni, însă era o splendoare să-i vezi, ca la un semnal ridicau toţi paharele şi sorbeau două înghiţituri mici, după care le aşezau pe masă, se auzea un singur gâl şi un singur clap… şi totuşi exista o comunicare, o simţeam, plutea în aer.

Ştiam că e un moment solemn, însă mi se uscase al naibii gâtlejul, amiba mea din stomac cerea să fie stropită, stropită tot mai tare pe măsură ce creştea. Fără să mai aştept, m-am insinuat ca o vorbă dulce lângă bar, cu suficient tupeu şi ceva biştari să iau două beri, mie şi tovarăşului meu. Barmanul, un tip scund şi gras, cu barbă şi musteţi încărunţite, hâtru la muie şi cu un defect la ochiu’ drept, o pată albă, mi-a făcut semn să tac.

„Stimaţi comesenii mei! E aproape sărbătorile Crăciunului, aţ’ muncit cu drag anu’ ăsta, fiecare cum aţ’ putut, şi la noi ca la orce firmă de respect dăm prima. Uite tenc’şoru ăsta dă cocardei e pentru voi, treceţi pe la bar la nea Gelu să vă facă porţie. Io nu poci sta că am de produs, da’ sărbăutori fericite!”
Къщата беше стара, с етаж и покрив, които сякаш всеки момент щяха да се срутят. Стените бяха целите в дупки, тухлите – ужасно мръсни, мазилката видимо се ронеше. Не ми е ясно как по дяволите се крепеше тая съборетина. Представях си как с преминаването на първия трамвай се срутва до основи. Но трамваи оттук не минаваха вече 15 години. Къцауа Лешината1 беше на приземния етаж. Сега след толкова време някак ми е жал за нея. Не се събори, не нарани никого, алкохолът беше този, който убиваше. Всъщност приземният етаж беше вкопан на един метър под земята, а въпросната Къцауа представляваше една долнопробна кръчма. О, иронична е съдбата - караше пияниците отрано да привикват към калта.
Беше около Коледа, навън времето не беше много студено и човек още можеше да изпие една каса бира на открито без да се вкочани от студ. Проникнах в храма на опустошението и съдбата ми беше предопределена. Вътре се слушаха френски шансонети, почти като шепот - явно беше, че всички са съгласни с Едит, която не съжаляваше за нищо.
Имаше около 10 човека, двайсет мътни очи – или поне така си помислих първоначално, но после разбрах, че съм сгрешил с около 3 – всеки си гледаше неговата работа с ревностно усърдие. Никой не говореше, въпреки това беше истинско удоволствие да ги гледаш как, сякаш по команда, всички вдигаха чаши, отпиваха по две малки глътки, след което ги слагаха обратно на масата. Чуваше се едно единствено преглъщане и почукване... И въпреки всичко имаше общуване, усещах го, плаваше във въздуха.
Знаех, че моментът е сюблимен, но гърлото ми беше пресъхнало, стомашната ми амеба искаше да я напоя. Колкото повече растеше, толкова повече се увеличаваше желанието ѝ да бъде напоена. Без да чакам повече, минах незабелязан като добра дума покрай бара с достатъчно смелост и няколко монети, за да взема две бири за мен и за моя спътник. Барманът, набит и дебел човек с къдрави брада и мустаци, шегаджия с бяло петно на дясното око, ми направи знак да замълча.
„Уважаеми колеги по чашка! Коледните празници вече почти дойдоха, рàботихте неуморно таз‘ година, кой както можа и ние, като всяка фирма раздаваме премии от уважение. Ето тая купчинка медали е за вас, минете през бара бай Нелу да ви даде каквото ви се полага. Аз не мога да остана, че работата ме чака, ‘ма весели празници!“

1 Căţaua Leşinată (рум.) – Припадналата кучка; Бел. прев.


Discuss this entry