ProZ.com translation contests »
11th ProZ.com translation contest: "Contemporary society" » Bulgarian to English » Entry #12823


Source text in Bulgarian

Translation #12823

народопсихологията ни като еманация на националния дух и средоточие на българското
светоусещане. Когато житейският опит и дълбочината на мисълта намерят лаконичен израз,
резултатът е кратко изречение, което поразява с остроумието си и звучи като откровение.
Често се твърди, че българинът е земен човек и в ежедневието си се стреми да
избягва крайностите – според разпространеното мнение е по-добре да се следва политика на
конформизъм. Вероятно тази мисловна парадигма е залегнала в създаването на пословици
като „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“. Дори в любовта българинът остава здраво
стъпил на нозете си – „Либи либе с кусура му“ казват старите хора. Но битува и друг тип
светоусещане, друга екзистенциална формула, породила поговорката „Докато умните се
наумуват, лудите се налудуват“. Стига се дори по-далеч, като се твърди, че „Ако господ ме не
ще, дяволът рушвет дава за мен“. В последното намира глас и традиционната според някои
липса на религиозност, което вероятно е едно невярно разбиране, останало от годините
на комунизма. Когато казват „Ако попът се напива, селото не изтрезнява“, това е по-скоро
съждение, тъждествено със социалната, а не с религиозна критика.
Българите са свикнали да се справят сами с предизвикателствата: „Затънат ли ти
колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи“. Всеобщото усещане е, че „българският дял“
е да се прекалява с работата, а не с почивката: „Канили магарето на сватба, но му заръчали да
вземе и самара“. Нишката на индивидуализма личи в съждението: „Орташката работа вълци я
яли“ т.е. разчитай само на себе си.
Сред най-високо ценените качества на този земен човек е острият ум: „Ума му толкоз
кескин – разцепва конеца и на бълхата шалвари направя“. Работливият се радва на уважение,
но и този, който съумява сам да се похвали, също е даван за пример: „Кокошка, дето най-много
кудкудяка, най-малко снася“.
В нашите пословици има и много хумор: „Върви му като на бито куче тояга“.
Българските пословици и поговорки са пречистени и съвършени като скъпоценни
камъни – едно словесно богатство, завещано ни от бащите ни, което сме длъжни да съхраним
за децата на нашите деца.
Researchers of our national psychology often refer to Bulgarian proverbs and adages as being both a projection of our national spirit and the heart of the Bulgarian perception of the world. Whenever worldly knowledge and the depth of human thought employ a proverbial expression, the result is a short sentence that amazes us with its wittiness and sounds like a revelation. Many say that the Bulgarians are down-to-earth people who endeavor to avoid any extremes; according to prevailing opinion, it is better to practice conformity.

Probably, this mental paradigm underlies the creation of proverbs like, “Had he stayed out of trouble, he would not have been in a fix.” Even regarding amorous relationships, the Bulgarians have both feet firmly on the ground: “Love your loved one in spite of their faults,” as the elderly say. However, another perception of the world does exist. A different existential formula gave birth to the proverb, “While wise men ponder whether to jump or not, unwise men are finished jumping.” This goes even further with the saying, “If God did not want me in heaven, Satan would offer bribes to have me in hell.” According to some, the latter reflects a traditional lack of religiosity, a surviving remnant from the Communist era, which might be an erroneous perception. When people say, “If a parish priest gets drunk, his parishioners never sober up,” this is more or less a logical statement that is really a type of social, rather than religious criticism.

The Bulgarians are accustomed to confronting challenges on their own: “He who gets his cart stuck in the mire, must not expect Prince Marko to get him out.” General belief is that the Bulgarian share in national psychology would be excessive work, and not excessive rest, as declared in: “Being invited to a wedding reception, a donkey was ordered to do the donkey work.” A trace of individualism is discernible in the following statement: “Partnerships should be thrown upon dung heaps,” that is, one should rely entirely on oneself.

Yet, one of those down-to-earth people’s most extolled virtues is their sharp wit: “Smart as a whip, he splits a thread in half and makes shalwar pants for fleas out of it.” Hard-working people are treated with respect. Those bragging about themselves are also cited, however, for setting a not-so-favorable example: “It is not the hen that cackles most that lays the most eggs.” We also have many humorous proverbs: “He is as lucky as a thrashed dog.”

Bulgarian proverbs and adages are refined and perfected like jewels — a linguistic opulence handed down to us from our fathers that we must preserve for our children’s children.


Discuss this entry